Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Даниел Босилков е специализант по клинична логика на психиката в Клиниката по детско-юношеска психиатрия " Свети Никола " на УМБАЛ " Александровска ". Бакалавър е по логика на психиката и магистър по детско-юношеска и учебна логика на психиката. Професионалните му ползи са свързани с ранно детско развиване, връзките родител-дете, невроразвитийна психопатология и експертна правосъдна активност.

Г-н Босилков, по какъв начин взехте решение да се посветите на детската клинична логика на психиката?

Спомените ми ме връщат в едно далечно за мен време, когато бях студент бакалавър в четвърти курс. Тогава имахме дисциплинираност обвързвана с работата в обществената сфера и асистентът ни беше попитал кой по какъв начин вижда бъдещето си.

Признавам си, че тогава нямах концепция, че в България съществува клиника по детска психиатрия, само че с огромен възторг споделих, че толкоз доста одобрявам детската логика на психиката и психопатологията, че в случай че има място, което ги събира доста желая да работя там. Не доста години по-късно влязох в детската психиатрия първо като студент магистър, а по-късно и като психолог.

Разкажете за първите си стъпки като специализант в Клиниката по детска психиатрия в Александровска болница.

Както към този момент споделих, моят живот в Александровска болница стартира още преди да стана специализант по клинична логика на психиката. Там срещнах проф. Надя Полнарева, доцент Димитър Терзиев, психолозите Светла Стайкова и Александра Антонова. Хора, които ме очароваха с наличието, компетенцията и удоволствието, което изпитваха от това да описват за работата си.

Малко по-късно, когато получих опция да стартира работа в Клиниката по детска психиатрия бях като малко дете, което като че ли сбъдва една от най-големите си фантазии – можех да се срещам с тези хора всеки ден и да изучавам от тях непрестанно. Това ме накара още повече да се влюбя в специалността си.

Има ли потребност от психолози с този профил у нас?

Парадоксално на схващането, че у нас има доста психолози, считам, че са доста малко тези, които в действителност съумяват да схванат и работят с деца и юноши с психиатрични разстройства.

Разбирането на психопатологията в детска и юношеска възраст, както и организирането на задоволително подобаваща поддръжка, както за децата, по този начин и за техните фамилии изисква, доста сериозна подготовка, екипност, както и ясното осъзнаване, че не може единствено един човек - експерт да е водещ.

Опитът ми дотук демонстрира, че работата с деца с компликации не трябва да е независимо занятие, или най-малко това би било голямо предизвикателство за експерта.

Винаги е добре да има още някой, с който да споделиш това, което правиш, това, което те тревожи или обърква. Някой, който да ти помогне с взор извън.

От години се приказва за построяването на огромна национална детска болница, планът върви постепенно, само че стана ясно, че в него не е планувана конструкция, която да поема грижите за децата, които имат проблеми с психологичното здраве. Как ще коментирате?

Не съм сигурен дали съм най-подходящият човек да разяснява тези въпроси, най-малкото тъй като не познавам в задоволителна дълбочина процеса, а по-скоро имам цивилен взор. Все отново мисля, че това, което питате е обвързвано с това, което коментирахме в предния Ви въпрос – грижата за децата не трябва да е независимо занятие и никога не трябва да е „ на парче “. В този смисъл, предвиждането на експерти и пространство, които работят с психологичното, би посочила, че се мисли изцяло за детето, за страданието му и за фамилията.

От друга страна считам, че има своя огромен смисъл главната Клиника по детска психиатрия да остане в Александровска болница, изключително във връзка с грижата за юноши. Това е значимо освен по исторически аргументи, само че и заради близостта на психиатрията за възрастни.

Това, което бих поискал и за което бленувам, е да видя, че в новата педиатрична болница има обезпечени квалифицирани експерти – клинични психолози, които да бъдат там, с цел да поддържат децата, родителите, само че и личния състав.

С какво Ви обогатява работата с такива деца?

Всекидневния контакт с всяко едно дете и неговото семейство е нещо, което може би в профил да наподобява еднакво и монотонно, само че в прочут смисъл ме сблъсква с разнообразни, неповторими светове и прекарвания. Историята на всяко семейство и това по какъв начин се вписват компликациите на детето в нея е огромното предизвикателство. Тя разкрива по какъв начин хората – сами или в двойка съумяват да се оправят с огромните турболенции на живота. Уча се всеки ден по какъв начин да откривам сили и смисъл даже и пред най-големите провокации.

Кое е най-трудното в общуването със фамилиите им?

Контекстът, в който ние в Клиниката работим е малко по-специфичен, тъй като огромна част от нашето всекидневие е обвързвано с това да отбележиш и коментираш компликациите и особеностите при децата, както и коя е думата, която ги разказва според класификациите -т.е. диагнозата.

Понякога това значи да назовеш на глас най-големия боязън на един родител. Голямото предизвикателство обаче идва по-късно - да останеш с родителя, да му окажеш помощ да чуе нещо оттатък диагнозата.

Едно от най-трудните неща в нашата работа, за мен, е да съумееш да предадеш на фамилията концепцията, че нещата не свършват с слагането на диагнозата, с назоваването на компликациите. Напротив, оттова стартира целият път.

Голямо предизвикателство е да подкрепиш фамилията да построи разбирането, че те са главният запас за поддръжка на детето. Да ги натовариш с тази доста тежка задача, само че да им дадеш правото да им бъде мъчно, от време на време да не могат да се оправят, както и да им дадеш опорите – къде и от кого могат да търсят помощ.

Как би трябвало да бъде проведена системата за лекуване, наблюдаване и следене при тях?

Това, което е изключително значимо да се разбере е, че постоянно, когато един родител се разтревожи за детето си, без значение по какъв мотив, това има огромна смисъл и съвсем постоянно е изцяло основателно. Нито едно терзание на родителите не трябва да бъде дисквалифицирано от близки, родственици, другари или пък експерти с по-широк профил. Даването на успокоителни позволения или пък пробутването на някакви легенди единствено отсрочват търсенето на поддръжка и помощ, както и действително не успокояват родителя. В този смисъл е доста значимо родителите да могат да получат поддръжка още когато се разтревожат, тъй като колкото по-рано се обезпечи профилирана поддръжка за едно дете и неговото фамилията, толкоз по-добри са вероятностите.

Почти всяка рекомендация, която описваме в нашите психични проучвания към родителите е да се обезпечи систематична, структурирана поддръжка, в която интензивно са включени и самите те.

В този смисъл е изключително значимо в действителност да се работи с децата по така наречен основани на доказателства лечения, както и родителите да бъдат дейна част от поддръжката, с цел да могат да пренесат това, което се работи в кабинета – в действителността, т.е. вкъщи.

Тук ми се желае да кажа още нещо, което мисля, че е значимо. Разбирането на компликациите на децата – какво споделя здравната просвета за тези особености и компликации, както и по какъв начин и до каква степен ги изяснява, е значимо да бъде предадено на родителите. Колкото по-добре е обяснено това на един родител, толкоз по-малък е шансът да му бъдат „ продадени “ различни пояснения, които да доведат до голямата инвестиция - на очаквания, старания и финанси, в действия, които няма да доведат до действително усъвършенстване на положението на децата.

В този смисъл, периодическото консултиране с детски психиатър, което има проследяваща и супервизионна функционалност, мисля, че е изключително значимо, както за детето и родителите, по този начин и за експертите, които работят с детето.

Разкажете в резюме за себе си – кои са обичаните Ви занимания за свободното време, имате ли занимание, какво Ви носи наслада и задоволство?

Като съвсем всеки млад експерт, който се е посветил на работата с деца с компликации и техните фамилии, не мога да кажа, че ми остава доста свободно време. Когато въпреки всичко съумея да си открадна такова се пробвам да го извозвам оптимално с моето семейство. Обожаваме пътуванията, визитите на забавни места, както и готвенето.

В персонален проект доста одобрявам книги, които са основани на действителни истории, вманиачен почитател съм на футбола, както и съм буен фен на театъра.

Кои са истините, в които вярвате най-силно?

Съвсем неотдавна размишлявах по този въпрос и заключението, до което доближих е, че в прочут смисъл, истините, в които имам вяра претърпяват промени във времето. Сякаш последователно се смекчават, губят своя заповеднически и рестриктивен темперамент и стават по-адаптивни.

Вярвам, че всеки има право да живее живота си по метод, който го прави благополучен, без това да бъде ненужно натрапвано на останалите и без разбирането, че другите са задължени да ти обезпечават каквото и да е.

Много значимо е за мен човек да откри това, което му носи наслаждение и в което е добър и да се развива в тази област.

Тясната специализация за мен е най-сигурният белег, че човек схваща от това, което прави.

Какво бихте желал да постигнете в професионален проект в близко и по-далечно бъдеще?

Страх ме е да бленувам самоуверено, че току вижте се сбъднало! Със сигурност усещам, че съм намерил моята професионална ниша и това, в което желая да се развъртвам е да ставам по-полезен за децата с компликации в развиването и техните фамилии.